Княгиня Клементина отдава последните си 20 години на България
В началото на февруари 1907 г. пресата в България разгласява траурна вест. На 3 февруари (датите са по остарял стил) във Виена, малко преди да навърши 90 години, умира княгиня Клементина – майката на княз/цар Фердинанд І. Веднага след избора му за български държател през 1887 година тя идва в Княжество България и през идващите две десетилетия интензивно взе участие в родния публичен живот.
Клементина Бурбон-Орлеанска е родена на 3 юни 1817 година в Париж. Тя е дете на последния френски крал Луи-Филип и на Мария Амалия. Внучка по майчина линия на краля на Двете Сицилии - Филип І. През 1843 година Клементина се омъжва за немския херцог Аугуст Сакс-Кобург-Гота и по този начин става свързващо звено на няколко ръководещи династии на остарелия континент. От брака се раждат пет деца, финален от които е Фердинанд (1861-1948). С времето Клементина заема почтено място измежду авторитетните дами в европейския хайлайф. Ото декор Бисмарк я характеризира като
" най-хубавият политически мъж на Европа "
След рухването на френската монархия през 1848 година принцеса Клементина живее в град Кобург и Виена, където брачният партньор й е военачалник от австро-унгарската войска. Още тогава тя не крие желанията си да откри владетелски престол за най-малкия си и обичан наследник принц Фердинанд. Такава опция настава десетилетия по-късно в Княжество България и Клементина насочва всичките си старания в тази тенденция. Когато стартират комплицираните договаряния за избор на нов княз, тя се включва интензивно. Среща се с българската делегация в двореца " Кобург " във Виена. Демонстрира изключителни знания за историята и сегашното на нашата страна. Този факт способства за отправената публична покана до принц Фердинанд да стане княз на България. На 25 юни 1887 година третото Велико национално заседание единомислещо го избира.
Само няколко седмици по-късно принцеса Клементина, към този момент с купата княгиня Българска, последва своя наследник в София. Веднага се ангажира да оказва помощ за подсилване позициите на младата страна на Балканите и в Европа. Поема шефството на 9-и пехотен пловдивски полк. Посещава учебни заведения, лечебни заведения и благотворителни организации. Под управлението на Клементина стартира преустрояване на двореца в центъра на столицата и той придобива европейски образ. Нейната канцелария в постройката постоянно е затрупана с телеграми и писма от изнемогващи българи. Не отхвърля банкет на всеки нуждаещ се.
Княгиня Клементина се отличава и с
огромна благотворителна дейност
На 3 април 1888 година се организира постоянно съвещание на Столичния общински съвет. Обсъждат се обичайни проблеми, само че акцент се слага върху писмо на градския доктор доктор Любомир Золотович. С него той осведоми, че майката на княз Фердинанд І княгиня Клементина подарява 2000 лв. в интерес на небогати родилки в София. Нейното предпочитание е тази сума да се употребява от кметската администрация за основаването на здравно заведение, в което дами, лишени от материални средства, да раждат умерено при съблюдаване на хигиеничните правила. Княгинята упорства да се наемат и две акушерки, които от името на дарителката да оказват помощ на новите майки.
Благородната дама демонстрира забележим интерес и към женското благотворително и просветно сдружение " Радост " в Търново, като прави парични дарения на сдружението. Тя го загатва и в своето наследство. Общата сума, която дава на организацията, е към 2000 лв.. В тази връзка е оповестена за почетен ръководител на " Радост ".
Обект на дарителство от страна на княгиня Клементина е и женското благотворително сдружение " Майчина грижа " в Пловдив, на което става покровител и почетен ръководител. Дарява 500 лв. за градеж на постройка за нова забавачница.
Майката на княз/цар Фердинанд І е и почетен член на благотворителното сдружение " Милосърдие " в София, в което интензивно участват Султана Рачо Петрова, Екатерина Каравелова, Теодора Паприкова, Йорданка Филаретова и други Тя поставя своите старания за построяването и издръжката на сиропиталище.
Безспорно най-видно място измежду благотворителните прояви на княгиня Клементина заема
присъединяване й в построяването на католическата болница в София
В края на ХІХ век Общинският съвет отпуска имот за лечебното заведение. През 1889 година стартира събиране на средства за градеж, само че няма резултат. Тогава католическият мисионер Тимотей Строна се обръща за помощ към княгиня Клементина в качеството си на неин изповедник. Тя се отзовава с подготвеност и подхваща огромна акция. Внася най-голямата сума и убеждава изтъкнати персони да вземат участие в мероприятието. Това дава скоростен резултат. Болницата е открита през юни 1891 година под името Международна католическа болница " Княгиня Клементина ". През 1949 година здравното заведение е национализирано и наречено отначало Първа обединена работническа болница, а сетне Пета многопрофилна болница за интензивно лекуване. През месец март 2021 година Столичният общински съвет взема решение за връщане на първото име. Предстои и процедура по основаването на барелеф на княгиня Клементина пред постройката.
В началото на 1907 година здравето на княгиня Клементина се утежнява. Тя отпътува за Виена, само че умира в двореца " Хофбург ". В България княз Фердинанд І с височайша заповед афишира 6-месечен печал. Във Виена е въведен 12-дневен дворцов печал, а в Русия - 6-дневен. Тържественото опело на покойницата се прави на 7 февруари в огромната зала на Кобургския замък. Присъстват австро-унгарският император Франц Йосиф, княз Фердинанд І, членове на семейството Сакс-Кобург-Гота, представители на европейските монархически дворове и други След това тялото е пренесено на Северната гара, откъдето с български трен е откарано в град Кобург. На идващия ден е сложено в двоен саркофаг и положено в фамилната гробница. Българският княз слага малко посвещение на латински: " Дъщеря на Крал, самата тя не кралица, само че майка на Цар ”.
Още приживе Столичната община и софийското поданство означават своята откровена признателност и почитание към княгиня Клементина. По мотив нейната 80-годишнина през 1897 година Общинският съвет приема решение една от централните улици - " Съборна ", която води началото си от Катедралния храм " Света Неделя " и се простира в западна посока, да носи нейното име. След установяването на комунистическия режим тя е преименувана на бул. " Александър Стамболийски ". Днес, за жалост, само една дребна неугледна уличка в жк " Красно село " се именува " Княгиня Клементина ".
Клементина Бурбон-Орлеанска е родена на 3 юни 1817 година в Париж. Тя е дете на последния френски крал Луи-Филип и на Мария Амалия. Внучка по майчина линия на краля на Двете Сицилии - Филип І. През 1843 година Клементина се омъжва за немския херцог Аугуст Сакс-Кобург-Гота и по този начин става свързващо звено на няколко ръководещи династии на остарелия континент. От брака се раждат пет деца, финален от които е Фердинанд (1861-1948). С времето Клементина заема почтено място измежду авторитетните дами в европейския хайлайф. Ото декор Бисмарк я характеризира като
" най-хубавият политически мъж на Европа "
След рухването на френската монархия през 1848 година принцеса Клементина живее в град Кобург и Виена, където брачният партньор й е военачалник от австро-унгарската войска. Още тогава тя не крие желанията си да откри владетелски престол за най-малкия си и обичан наследник принц Фердинанд. Такава опция настава десетилетия по-късно в Княжество България и Клементина насочва всичките си старания в тази тенденция. Когато стартират комплицираните договаряния за избор на нов княз, тя се включва интензивно. Среща се с българската делегация в двореца " Кобург " във Виена. Демонстрира изключителни знания за историята и сегашното на нашата страна. Този факт способства за отправената публична покана до принц Фердинанд да стане княз на България. На 25 юни 1887 година третото Велико национално заседание единомислещо го избира.
Само няколко седмици по-късно принцеса Клементина, към този момент с купата княгиня Българска, последва своя наследник в София. Веднага се ангажира да оказва помощ за подсилване позициите на младата страна на Балканите и в Европа. Поема шефството на 9-и пехотен пловдивски полк. Посещава учебни заведения, лечебни заведения и благотворителни организации. Под управлението на Клементина стартира преустрояване на двореца в центъра на столицата и той придобива европейски образ. Нейната канцелария в постройката постоянно е затрупана с телеграми и писма от изнемогващи българи. Не отхвърля банкет на всеки нуждаещ се.
Княгиня Клементина се отличава и с
огромна благотворителна дейност
На 3 април 1888 година се организира постоянно съвещание на Столичния общински съвет. Обсъждат се обичайни проблеми, само че акцент се слага върху писмо на градския доктор доктор Любомир Золотович. С него той осведоми, че майката на княз Фердинанд І княгиня Клементина подарява 2000 лв. в интерес на небогати родилки в София. Нейното предпочитание е тази сума да се употребява от кметската администрация за основаването на здравно заведение, в което дами, лишени от материални средства, да раждат умерено при съблюдаване на хигиеничните правила. Княгинята упорства да се наемат и две акушерки, които от името на дарителката да оказват помощ на новите майки.
Благородната дама демонстрира забележим интерес и към женското благотворително и просветно сдружение " Радост " в Търново, като прави парични дарения на сдружението. Тя го загатва и в своето наследство. Общата сума, която дава на организацията, е към 2000 лв.. В тази връзка е оповестена за почетен ръководител на " Радост ".
Обект на дарителство от страна на княгиня Клементина е и женското благотворително сдружение " Майчина грижа " в Пловдив, на което става покровител и почетен ръководител. Дарява 500 лв. за градеж на постройка за нова забавачница.
Майката на княз/цар Фердинанд І е и почетен член на благотворителното сдружение " Милосърдие " в София, в което интензивно участват Султана Рачо Петрова, Екатерина Каравелова, Теодора Паприкова, Йорданка Филаретова и други Тя поставя своите старания за построяването и издръжката на сиропиталище.
Безспорно най-видно място измежду благотворителните прояви на княгиня Клементина заема
присъединяване й в построяването на католическата болница в София
В края на ХІХ век Общинският съвет отпуска имот за лечебното заведение. През 1889 година стартира събиране на средства за градеж, само че няма резултат. Тогава католическият мисионер Тимотей Строна се обръща за помощ към княгиня Клементина в качеството си на неин изповедник. Тя се отзовава с подготвеност и подхваща огромна акция. Внася най-голямата сума и убеждава изтъкнати персони да вземат участие в мероприятието. Това дава скоростен резултат. Болницата е открита през юни 1891 година под името Международна католическа болница " Княгиня Клементина ". През 1949 година здравното заведение е национализирано и наречено отначало Първа обединена работническа болница, а сетне Пета многопрофилна болница за интензивно лекуване. През месец март 2021 година Столичният общински съвет взема решение за връщане на първото име. Предстои и процедура по основаването на барелеф на княгиня Клементина пред постройката.
В началото на 1907 година здравето на княгиня Клементина се утежнява. Тя отпътува за Виена, само че умира в двореца " Хофбург ". В България княз Фердинанд І с височайша заповед афишира 6-месечен печал. Във Виена е въведен 12-дневен дворцов печал, а в Русия - 6-дневен. Тържественото опело на покойницата се прави на 7 февруари в огромната зала на Кобургския замък. Присъстват австро-унгарският император Франц Йосиф, княз Фердинанд І, членове на семейството Сакс-Кобург-Гота, представители на европейските монархически дворове и други След това тялото е пренесено на Северната гара, откъдето с български трен е откарано в град Кобург. На идващия ден е сложено в двоен саркофаг и положено в фамилната гробница. Българският княз слага малко посвещение на латински: " Дъщеря на Крал, самата тя не кралица, само че майка на Цар ”.
Още приживе Столичната община и софийското поданство означават своята откровена признателност и почитание към княгиня Клементина. По мотив нейната 80-годишнина през 1897 година Общинският съвет приема решение една от централните улици - " Съборна ", която води началото си от Катедралния храм " Света Неделя " и се простира в западна посока, да носи нейното име. След установяването на комунистическия режим тя е преименувана на бул. " Александър Стамболийски ". Днес, за жалост, само една дребна неугледна уличка в жк " Красно село " се именува " Княгиня Клементина ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ